Като човек, интересуващ се и занимаващ се (доколкото ми е възможно) с благотворителност и взаимопомощ, снощи случайно попаднах на кампания, която е открила един интересен и ефективен начин за борба с бедността. FINCA International предлага микрофинансиране и така нареченото, village banking – идеята на миркофинансирането е да бъдат отпускани финансови средства на хора (в случая средствата са отпускани предимно на жени, защото 70% от хората в света, които работят за по-малко от три долара на ден са именно жени и деца), живеещи в страни с нисък доход, които да могат да развият някаква форма на бизнес, за да могат да подобрят стандарта си на живот. За едно микрофинансиране в Уганда например са достатъчни дори 50 долара, които с развитието на проекта се връщат и така има възможност да бъде финансирана още една жена, която след години може да бъде работодател на още няколко и така постепенно нещата се навързват. През 2006г. комитетът на Нобелови награди за мир, коментираха: „Траен мир, не може да бъде постигнат, освен ако  не се намери начин да се справи с бедността. Микро-кредитирането е един от начините…“

Това ми напомня за престоя на сестра ми в Африка (Мозамбик и Гана), където отиде по линия на ПроКредит Банк – там таванът за бизнес кредит е около 500 евро (ще ви излъжа, но знам, че беше под хиляда).

Колкото до FINCA – организацията вече работи с няколко континента и десетки държави. Нейното начало е основано в Латинска Америка, където продължава и да действа (Еквадор, Гуатамал, Хаити, Мексико, Ел Салвадор и т.н.). Кампанията развива своята дейност и в Евроазия (Армения, Азарбейджан, Грузия, Косово и т.н.), в Африка (Уганда, Замбия, Демократична република Конго) и Близкия Изток (Йордания и Афганистан).

В Близкия Изток, FINCA се радва на подкрепата на  Рания, Кралицата на Йордания.

FINCA вече има десетки клиенти, на които е помогнала. Като например Шерида Мкама – майка на десет деца, която вече развива собствена продукция на домати в Танзания. Преди тази жена да разбере за FINCA, тя е продавала домати на местният пазар в опит да издържа семейството си, но всичките пари, които заработвала са отивали за училищните такси на децата й, които всяко семейства в Танзания плаща. Но след като й бил отпуснат заем от 50 долара, тя закупува колело, с което да може да пренесе доматите си на пазара, а по нататък, успява да се снабди и със семена и тор, за да може сама да произвежда домати, които да продава. И така постепенно успява не само да заплати обучението на дъцата си, но и да започне да заделя пари за семейството й, за да могат тя и децата й да живеят по-нормално.

Прочитайки цялата тази информация и разлиствайки истинските истории и на други жени, все повече и повече осъзнавам колко му трябва на човек за да се чувства добре и в същото време колко малко може един човек от Западния свят да даде, за да може едно семейство да живее един що-годе нормален живот в суровите условия на тези държавици.

И един последен материал по темата – Натали Портман говори за FINCA