Не сте ли забелязали, че когато един проблем ви бодне по петата, именно тогава осъзнавате колко е сериозен? Колкото и да сте цъкали с език и изпитвали съчувствие към семейства, които се борят да спасят детето си от хероинова зависимост, никога не сте могли да осъзнаете сериозността на проблема до такава степен? Разбира се, за да можеш наистина да разбереш колко сериозен е даден проблем, малко или много трябва да си имал пряк сблъсък с него.

И аз така – цъкала съм с език по отношение на 18-годишните момичета, бутащи количките с малки деца и съм слушала оттук-оттам дочути истории за тяхното минало, настояще и очертаващо се бъдеще. Странно как не чух една история с щастлив край? Може би има. Дано.

За съжаление историята, която ще разкажа няма данни да завърши с щастлив край. Не, че съм лош пророк, просто съм реалист. Преди да продължа искам да ви попитам нещо. За вас, млади, зрели, възрастни и всякакви други типове хора, четящи моят блог, какво би трябвало да е бъдещето на едно 18-годишно момиче, което туко-що е завършило професионална гимназия по икономика? Бъдещето на една абитуриентка? Едва ли първото нещо, което щеше да ви дойде наум, щеше да бъде да роди дете.

Беше към средата на вторият срок на 12-ти клас, когато забелязах, че в съседния клас има бременно момиче. Никаква реакция – надявах се, поне да е намерила за кого да се омъжи и да живее животът си под крилото на добър и материално осигурен мъж. Да, но уви, засичам се аз днес с моят братовчед и какво да видя -  моята съученичка е бременна от него. Сега ще ви излъжа на колко години е, защото като по-малка се ориентирах по това, той в кой клас е, но той прекъсна образованието си с незавършен 7-ми клас, за това мисля, че или е на 20 или на 21. Без основно образование. Без никакви интелектуални заложби. Без перспектива. Е, поне го взеха на работа в бензиностанция. Успокоение е. Родителите му нямат финансовата възможност да им помагат, нито родителите на момичето. Питам аз, по най-елементарния начин – с какъв акъл?

Като живеещи в държава с 25,7% инфлация нека погледем от финансовата страна – колко струва да гледаш едно бебе? Колко струва да имаш дете? При един работещ „родител“, който дори няма право на кредит (и да има, няма как да го връща), кажете ми как ще се отглежда това дете? С майка, която няма да може да се яви на държавен изпит, за да вземе диплома за втора степен счетоводител, защото по това време ще ражда? С какъв акъл, бе младежи, с какъв акъл?!

Не искам да звуча безчувствена или студенокръвна, но от части съм си такава, та нека си кажа – хич ми не е какво ще се случи с двамата родители, пука ми за детето. И не мога да се примиря с факта, че на едно невинно създание като това бебе, няма да му бъде даден шанс да живее в нормална среда. Не, не ми казвайте, че те може би, наистина са дълбоко влюбени. Не, не ми казвайте, че в тази детска възраст си способен да гледаш дете. Не, не ми казвайте, че скоро няма да дойде моментът, в който двамата осъзнават колко безотговорно са постъпили. Ще дойде този момент. И ще дойде моментът, в който моят „любим“ братовчед ще му дойде до душа (както винаги се е случвало) и както двамата нямат брак и нямат намерение да сключват, той просто в един момент ще да си тръгне. За съжаление го познавам достатъчно добре (все пак 2 мобилни телефона ми е откраднал) за да съм наясно как ще се развият събитията. И съм сигурна, че „моят“ случай не е единичен. Има много такива.

Та…колко млада, може да е една млада майка? И колко млад, може да е един млад баща? Къде се корени тази  безотговорност у младежта? Във възпитанието? В липсата на такова? В някакви изкривени ценности, за които аз не съм имала честта да бъде уведомена?

Моето лично мнение е, че подобна постъпка е висша форма на егоизъм. Да създадеш дете, при положение, че е очевидно, че няма да имаш способността и финансовата стабилност да отгледаш.А Вашето?