Здравейте и честит празник на празнуващите!
Честито и на зрелостниците – честита ни първа матура!

Днес е първи юни – денят на детето. От МОН ни изтипосаха първата матура именно на тази дата, сякаш ни казваха, че вече не сме деца. Ние отдавна не сме деца, даже не помня кога за последно сме били такива – принципно децата не пият от 12 годишни, не пушат от 14 и не започват да правят секс на 15 – отдавна сме се отписали от рамките на „децата“. Но това е друга тема.

Матури 2008-ма или по-скоро операция „Матури 2008″ се оказа една от най-строго сектретните операции, извършвани някога на територията на Балканския п-в. МI6, ЦРУ, КГБ и всички видове разузнавания от Израел до Индия, моркови да ядат пред операция „Матури 2008″. Няма такъв изпит, няма такова преживяване. Струва си да отидеш до изпитната зала, само за да изчакаш, докато свъсена лелка проверява входящия ти номер и внимателно се взира в личната ти карта и всичките уникални данни от снимката до номера, които могат да издадат каквато и да било измама. След това започваш отчаяно да се луташ из коридорите в търсенето на правилната стая, а когато я намериш, разбираш колко сериозно е положението. Телфонът ти се изключва и се слага на масата, а всичко освен бланката с входящия номер, химикалка и лична карта се прибира. Няма 7-8.
И така всички сядат и започват да тръпнат в очакване, докато някой квестор – в случая г-н Беновски, чието ЕГН може да се сравнява само с това на Лили Иванова се опитва нескопосано да обясни какво трябва да се прави и как не трябва да се прави. От всичко ние разбираме, че и квесторите ни нищо не разбират от цялата система, както и регионалният инспекторат, както може би и сладурите от МОН, които доволно поклащат ташаци и трепнат в очакване кой вариант ще бъде изтеглен.
Вариантите са три – 1-ви, който е жълт, 2-ри – син и 3-ти – някаква ужасна смесица между розово и червено. Падна се 2-ри вариант, което не ни говореше нищо.

Дойде моментът на истината – имахме два карирани листа чернова, с печата на училището, малък плик, в който се пъха долната част от листа, където отразяваме отговорите, където пък най-учтиво е написано къде трябва и къде не трябва да пишем. Малкото листче се попълва със старанието на нареждане на икебана – входящ номер, ЕГН, трите имена, които задължително, ама задължително се попълват с печатни букви. Имам чувството, че тези, дето са ги подготвяли документите друга работа са си нямали. Това малко листче, се откъсва от голямото листче и се пъха в единия от двата плика – малкия. Не се запечатва. Объркахте ли се? О, спокойно има и още.
До нас има и един голям плик – той е ясен в него се пъхат отговорите, редом с книжката с въпроси.

Въпросът е какво представлява матурата?
Ами…една книжка, разделена на три – въпросните три варианта, а ъгълчетата на страниците са в съответната гама цветове – жълто, синьо и розово. Поне да имаха чувство за естетика, тея цветове нито са на мода, нито са хубави. Поне да ги бяха направили бяло, зелено, червено….барем поне на национализъм да го ударим на тая матура, като не на знания.

Пропуснах да кажа…докато квесторите се същисваха и се чудеха на къде да хванат, цяла делегация от директори, заместник директори и тем подобни тестени изделия слухтяха на радиото, чакайки от МОН да кажат кой вариант ще се падне. Израел ряпа да яде в телекомуникациите.

Начало 8.15, край 12.15 – първият един час никой няма право да излиза. Жив, мъртъв, гладен, жаден, опикан, насран, нема значение – забраната си е забрана. И дори след този един час направо да ти е неудобно да излезеш – освен, че пускат само по един и трябва да чакаш редът си, след тебе веднага пускат някой и друг инспектор, който те следва като сянка дори в тоалетната, която е известна като база за обмен на секретни данни и ценна информация.

Матурите бяха толкова добре защитени, че дори Бандата на Оушън не са толкова умни за да успеят да ги откраднат. Много по-лесно е да обереш три казина едновременно, отколкото да открадеш матурите. И докато внимателно опаковахме, подписвахме се и залепвахме двата плика с безценната информация, от която зависят нашите дипломи, квесторите ни объркани висяха над нас – ти ги повикваш (и двамата) – единия гледа, другия ти сравнява данните. Бланката с отговорите беше защитена с уникален баркод и още десетки холограмни стикери и кодове, които сигурно са видими само за възвишените влъхви от Министерството на образованието.

И целият този шум, само и само за да покажем, че имаме елементарно езиково ниво – матурата беше лесна, но на никой все още не е ясно кой, къде, как, по какъв начин и защо ще проверява нашите знания. Системата за оценяване сигурно и г-н Вълчев още не я знае, защото може би в момента се изготвя от руски учени, в някоя подземна база в Узбекистан, но нека вярваме, че тя е някъде там. При всичките тези строги мерки за сигурност, дето и по време на парламентарни избори не сте ги виждали, няма да се учудя, ако проверяващите вземат, че объркат схемата за оценяване с тази на SAT, че по-лесна им се види, че даже и по-разбираема. Това, което мен лично ме забавлява е, че покрай всичките тези мерки за сигурност и загадъчност около тези матури, накрая нито ще се разбере на какво дередже са ни знанията, нито ще стане ясно доколко шестиците в дневниците са реални. Най-интересното е, как МОН и колектив, начело с агент Вълчев ще се измъкнат от цялата тая каша с лайна и черен пипер, дето сами си е забъркаха и с кого ли ще си изтрият гъзовете, като всички са в кюпа, дето се казва.

И цялата тази мъгла, неясност и загадъчност покрай матурите си остава мистерия за мен – кой кого искаше да убеди в какво? Да на би, другаря Вълчев да се е напил на някой банкет и да се е хванал на бас с Орешарски, че 2008-ма ще има матури, пък да става каквото ще.
Чувам разни абсурдни методи за оценяване от сорта:

„Оценките от матурите ще бъдат напаснати спрямо средното ниво на учениците, предупреди МОН.
Това означава, че ще се търси броят точки, изкаран от най-голямо количество ученици, и той ще бъде приравнен към Добър 4.“

И тъй като ни наляха от 19 оценителни скали вода и ни обещаха, че двойки няма да има, сега ми е интересно, за чий хуй, беше цялата тази какафония? Нито знанията ни ще лъснат на бял свят (и по-добре да не лъсват, че ще ви заслепим от неграмотност). Или просто матурата беше изпитът, на който трябваше да ни стане ясно, колко важни са пълните членове, какво точно гледа Дядо Йоцо и да разберем, че в края на крайщата ромата „Тютюн“ не е книга за борба с тютюнопушенето.