Няма нищо гнило в Дания, Шекспире…

Усмивка.

Тази седмица трябва да получа оферти от Дания и да избера в кой град бих искала да уча. От всичките изброени, ще да е или Aarhus или Copenhagen – аз обичам по-големите градове. Минах първите два етапа на кандидатсване (от тези етапи изключвам държенето на TOEFL) – подаване на форуляр за кандидатсване и вторият етап, който представляваше изпит по английски и групово интервю (пак на английски). За човек, който е минал по трънливия път на рядко досадния изпит наречен TOEFL, теста, който ми беше възложен на изпита си беше направо детска играчка. Есето беше малко трътляво – искаше ми се да има някоя по-засукана тема, но както и да е. Справих се. На интервюто беше забавно, а хората, които бяха с мен бяха в по-голямата си част големи сладури -имаше една мацка Фамта, която учи японски и английски като втори език – голяма сладурана беше и определено създаваше много ведро настроение, което нямаше как да не отприщи чувството ми за хумор. Ако някой беше подслушвал на вратата щеше да чува повече смях, отколкото каквато и да било английска реч. Излязох от четири часовото “премеждие” пълна с енергия и усмихната.

Истината е, че (живот и здраве), ще уча Multimedia design and communication в Дания, която е една от любимите ми страни от Севера и специално от Скандинавия. И няма нищо гнило в нея – Шекспир се е объркал нещо.

Всъщност първоначалното ми намерение беше да уча журналистика в СУ, но много бързо ми умря ентусиазма, когато посетих няколко лекции и проведох няколко справки със студентите по журналистика – винаги правя обширни проучвания преди да се впусна в какото и да било. Тогава Мариана, която вече е студентка там (международна търговия), ме светна за огранизацията Hakes, която организирва приеми от източна Европа за студенти в чужбина (не само Дания, но също така Уелс, Шотландия, Гърция, Холандия, Италия, Испания, Естония и т.н.). Насочих се към Дания поради ред причини – по-големият ми брат ще е с мен, а той вече е бил една година в Дания като exchange student, имаме приятели датчани и датската образователна система определено ми допада. Хубавото е, че най-накрая ще отида някъде, където няма да ме учат само на теория, а и на практика. Аз завършвам БЗОД (банково застрахователно и осигурително дело) и ако не бях ходила на стажове (уредени от майка ми) в банка, нямаше да имам и капчица практически знания.

Колкото до амбициите ми за журналистика – те никак не са умрели. Три-годишния ми бакалавър в Дания ще ми даде страхотен старт, а специалността е доста интересна (след няколко месеца ще споделям от лични впечатления). И все пак, докато тормозех датските университети с e-mail-ли, бях посъветвана от координатор на The Danish School of Journalism да погледна магистърските им програми (всъщност те не предлагат бакалавъри, имат само семестриални програми и магистърски) и тогава открих моята мечтана магистратура – Erasmus Mundus Masters (Journalism and Media within Globalization The European Perspective).

Двугодишната програма предлага не само невероятна подготовка, но и много емоции. Първият семестър се прекрава в Орхус, Дания (където се намира и The Danish School of Journalism), вторият семестър всички студенти заминават за Амстердам и прекарват обучението си в University of Amsterdam, а цялата втора година се прекрава в Германия, Англия или Уелс, в зависимост от специализацията, която искаш да изкараш – живот и здраве, аз съм се насочила към Уелс (война и конфликти). И ето ги моите амбициозни планове за бъдещето – единственото на която се надявам е, да не се обърка нещо в последният момент. Досега (да чукна на дърво, както казват) никога не съм правила грешки с дългосрочните си планове в бъдещето…дано и сега не е така.

На интервюто ни зададоха въпросът как се виждате след 10 години – аз определено се виждам кристално ясно