Като любителка на безкрупулния сарказъм и несдържан черен хумор, няма как да не харесвам Бил Хикс. Всъщност Бил Хикс е един от моите герои – притежаваше в себе си всички онези качества, които уважавам и се стремя – изтънчена интелигентност, достойна за завист обща култура, обаятелен чар, смелост да живее животът си със силно натиснат педал на газта и уникалната способност да говори за сериозни неща и трагедии със запазена марка хумор.

По време на краткия си живот (умира на 32 от рак) той е казал много истини и е имал широка публика от слушатели. Неговите stand up представления са от онези, на които се заливаш от смях, но когато си дадеш сметка за голяма част от казаните неща, осъзнаваш колко са верни. Липсата на каквито и да било скрупули, когато говори за реклама, политика, секс и наркотици не те карат просто да се смееш, а те карат да се замислиш над някои неща. Това ме кара да мисля, че ние хората сме много по-склонни да слушаме и дори вярваме в нещо, когато то ни е поднесено на поднос с щипка сатира и мнооого хумор.

И все пак малко хора умеят изкуството на хумора – не всеки stand-up комедиант е толкова искрен, забавен и в същото време сериозен. Не всеки може да е Бил Хикс…не, никои не може да е Бил Хикс. Мисля си тези дни, че ако не беше починал през 94-та, щеше да ми е много приятно да го слушам как прави политическа сатира или анализи на днешния социален живот. Но за съжаление всички умираме – някои по-рано, други по-късно. Жалко обаче, че хумора на Америка умря толкова рано.

За да сте наясно за какво говоря искам да ви покажа едно от любимите ми представления на Бил – One night stand.