Пееше ли тя, пееше,

там, по лисабонските брегове,

шумът на вълните,

звукът на португалската китара…

… и нейният глас. Фадо.

Луд беше, полудял,

откак чу гласа й ангелски,

докоснати от Бога гласни струни,

целунати от божествена сила думи.

Тъмна и тъжна музика беше тя,

изтъкана от страстта и сълзите на нощта.

Музика красива, музика божествена,

що за фадо бе това?

Фадо,

ах, тази музика,

ех, този глас,

сън и мира не му дава, щом я чуе в захлас.

Таз божествена китара,

тези струни, този глас

докоснаха душата остаряла

и дадоха й сили завчас.

Пееше ли тя, пееше,

там, по лисабонските брегове,

шумът на вълните,

звукът на португалската китара…

… и нейният глас. Фадо.